Служители, които са недоволни от работата си – демотивирани, непродуктивни, готови да си тръгнат; напускащи, саботиращи работата на организациите, прогонващи клиентите – те костват на бизнеса по света милиони долари и евра всяка година. Статистиката е оскъдна, но ето една показателна цифра: недоволните служители в САЩ струват между 300 и 500 милиарда долара всяка година. За сравнение, БВП на същата страна за 2013 година е 16 трилиона долара. Това значи, че цената на недоволните кадри възлиза на около 3% от БВП на страната!

По изчисления на HR сектора, разходите по смяната на един служител с нов – заради текучеството – възлизат на 100-300% от стойността на заплатата на служителя, който бива заменен!

Бизнес-данните пък показват, че през 2013 година компаниите с голям дял на недоволните служители са отчели спад на оперативните приходи с 32,7%.

Обратното също е вярно: ангажираните служители работят с около 20% по-продуктивно от недоволните си колеги. Те постигат около 37% по-високи продажби и се отличават с 3 пъти по-голяма креативност. Компаниите, чиито служители се чувстват ангажирани, отчитат до два пъти по-голям растеж на година.

Щастието на служителите има повече значение, отколкото мислим

Щастливите работещи хора произвеждат повече и вършат работата си по-добре, единодушни са специалистите.

Мерките за повишаване на производителността в националните икономики са постоянен обект на вниманието на политиците. В крайна сметка обаче източникът на производителността са индивидуалните знания на работниците, които вършат работата всеки ден. За никого няма съмнение: хората работят по-добре, когато са по-щастливи.

Изследванията на психолозите през последните десет години нееднократно са установявали това: хората са по-продуктивни и креативни, когато имат повече положителни емоции в работата. Нещо повече: ако служителите са по-щастливи в даден ден, то има не само по-голяма вероятност в този ден те да измислят нова добра идея или да решат сложен проблем, но и да запазят това поведение в следващите дни.

Симптомите на недоволството

Когато работещите в дадена организация не са щастливи от работата си, това е лесно забележимо. Симптомите на недоволството варират от психологическа неангажираност, ниско ниво на участие и инициативност, липса на организационен ангажимент, лошо представяне, слаба производителност, голямо текучество, висока заболеваемост.

Източниците

Стресът е една от водещите причини за недоволството на служителите. Психолозите казват, че „между една четвърт и 50% от работещите в една организация могат да се чувстват зле заради стреса. Това неизбежно има има отрицателно въздействие върху тяхната производителност и вероятността да останат при своите работодатели”.

Стресът може да има много причини. Сред тях е поведението на компаниите, когато не могат или не искат да предоставят на кадрите си необходимите инструменти за ефективна работа. Това носи много високи нива на стрес, защото от работниците се очаква да изпълняват определени норми и нива, но не им се дава възможността да го постигнат. Ситуацията води до по-ниска производителност и по-голямо текучество.

Друг източник на стрес, особено често наблюдаван в периоди на криза, е стремежът някои работодатели да намалят разходите чрез съкращаване на персонал. Обемът работа се прехвърля върху останалите служители. Въпросът, който възниква тук, е как ще смогват те да работят ефективно в условията на постоянно извънредно натоварване. Напрежението се увеличава за сметка на личното време, което е така нужно на служителите за поддържането на добри взаимоотношения с колегите, създаване на приятелска и приятна атмосфера на работа и др.

Сами по себе си съкращенията носят огромно ниво на стрес за служителите. Всеки, който е останал несъкратен, започва да си задава въпроса дали не е следващият в списъка. Ефектът върху мотивацията е опустошителен.

Извън стреса има и други фактори, които влияят на мотивацията.

Неудовлетворението от работата води до неагажираност у кадрите, дори и да няма стрес в работата им. Това може да се дължи на липса на комуникация в организацията, прекомерно налагане на фирмените цели и ценности за сметка на уважението към труда и таланта, липса на признание за добре свършената работа и и постиженията, неуважение към предложенията на работещите (което ги кара да се чувстват пренебрегнати и без стойност), липса на възможности за развитие и израстване.

Нов подход към удовлетворението в работата

Много е изписано по въпросите какво действа демотивиращо на служителите и как да се борим с това. В усилията си да се преборят с липсата на ангажимент към работата на служителите много работодатели са създали цели програми за набиране, насърчаване, мотивиране, развитие на талантите, наемане и тренинг, поставяне на реалистични кариерни цели и възможности, създаване на насърчения, признателност за работата и приноса, гъвкави схеми, насърчаване на креативността и инициативността и т.н.

Всички тези мерки са важни, нужни и неотменими.

Въпреки това нерядко те не са достатъчни. Усилията на работодателя за удовлетворяване на служителите никога няма да имат пълен успех, докато удовлетворението зависи от това някой да изпълни дадено условие или очакване.

Служителите трябва да бъдат научени да разпознават своя собствен кариерен път в рамките на организацията. Това е техният личен победоносен марш, наречен кариера.

Кариерното удовлетворение е състояние на ума, което идва отвътре. То не зависи от това, което работодателят осигурява на служителите. Ето защо някои хора могат да са много щастливи от работата си, въпреки тежки фактори като трайно лоши условия на труд, трудни колеги, лоши дни. Хората, които намират задоволство в кариерата си, намират смисъл в работата си. Те имат сили да се борят и са устойчиви срещу несгодите и предизвикателствата на работното място. Те имат визия за това как сегашната им работа се вписва в дългосрочните им цели за професионално развитие. Кариерното задоволство означава, че те имат такава нагласа на своите мисли, емоции, нагласи, таланти и възможности за избор, че се радват на кариерата си без зависимост от работодателите и без очакване работодателите да се мъчат да ги правят щастливи!